Човешкото око се удивява на необятните, мощните и несломяемите със сила и красота природни дадености. Безброй са кътчетата по Земята, които ни карат да ахкаме и възклицаваме на очарованието и магнетизма, с които ни зареждат.. Едно от тях е местността край водопада Ниагара. Горещо ви препоръчвам да го посетите, ако сте любител на водата и стихията, с която завладява изсипващия се брилянтно в/у скалите й буй. Здравейте отново! Ето ме и мен Иван в асансьора, който ще ме отведе в подножието на това невероятно изживяване. Но преди да ви запозная с фактите, ето и малко история за прочутите изсипващи се води на Америка и Канада... Твърди се, че името Ниагара идва от дума, означаваща „гръмотевични води“. Съществува известно противоречие за това, кои европейци са оставили първите писмени свидетелства за водопада. Местността е посетена от Самюел дьо Шамплен още през 1604. Членове на неговата група му докладвали за забележителния водопад, който той описва в дневниците си, но вероятно никога не вижда с очите си. Някои приписват най-старото описание на Ниагарските води на финско-шведския естественик Пер Калм, записано по време на експедиция в района в началото на 18 век. Повечето историци са съгласни, че отец Луи Енепен наблюдава и описва водопада много по-рано, през 1677, след като пътува в района със изследователя Рене Робер Кавелие дьо ла Сал. Енепен е и първият, описал водопада Сейнт Антъни в Минесота. През 19 век туризмът става популярен и към средата на века се превръща в основния поминък на областта. Нуждата от преминаване през река Ниагара довежда до построяването на пешеходен мост през 1848, а след това и на висящия мост Ниагара на Чарлз Илът. През 1855 той е заменен от висящия мост Ниагара Фолс на Джон Огъстъс Роблинг. През 1886 Лефърт Бък заменя моста на Роблинг със стоманена конструкция, която и днес се използва за преминаване на влакове през река Ниагара. Първият стоманен дъгов мост при водопада е завършен през 1897. Той е известен днес като Уирлпул Рапидс и успешно пренася автомобили, влакове и пешеходци между Канада и САЩ точно под водопада. През 1941 Комисията по мостовете на водопада Ниагара завършва третото пресичане в близост до водопада с моста Рейнбоу, използван за пешеходен и пътен трафик. Туризмът се разраства, особено след Първата световна война, когато автомобилите значително улесняват достъпа до водопада. Историята на Ниагара през 20 век е свързана преди всичко с усилия да се използва енергията му за производство на електричество и с опити за контрол на бързото развитие на американския и канадския бряг, което пък заплашва да унищожи природната красота на местността. Огромната мощ на водопада отдавна е призната за потенциален източник на енергия. Първото известно усилие за използване на водите е от 1759, когато Даниъл Джонкернс строи малък канал над водопада, за да задвижва дъскорезницата си. Огъстъс и Питър Портър купуват местността и целия Американски водопад през 1805 от правителството на щата Ню Йорк и разширяват първоначалния канал, за да осигурят хидравлична енергия за своята мелница и фабрика за щавене на кожи. През 1853 е създадена Niagara Falls Hydraulic Power and Mining Company, която с времето изгражда канали, използвани за генериране на електричество. През 1881 под ръководството на Якоб Шолкопф е произведен достатъчно силен постоянен ток, за да се освети както самият водопад, така и близкото село Ниагара Фолс. Когато Никола Тесла, на когото по-късно е издигнат паметник в Ниагара Фолс, открива променливия ток, става възможен далечният пренос на електричество. През 1883 Niagara Falls Power Company, наследник на фирмата на Шолкопф, наема Джордж Уестингхаус да проектира система, генерираща променлив ток. През 1896 с финансиране от магнати като Дж. П. Морган, Джон Джейкъб Астор IV и Вандербилт, те построяват гигантски подземни тръбопроводи, водещи към турбини, които генерират до 75 мегавата и захранват с